Рамна (община Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рамна.
| Рамна Рамна | |
| — село — | |
 Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Георги“, 1861 г. | |
  Рамна | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Гяваткол |
| Надм. височина | 810 m |
| Население | 61 души (2002) |
| Пощенски код | 7314 |
| МПС код | BT |
| Рамна в Общомедия | |
Рамна (на македонска литературна норма: Рамна) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 810 m надморска височина в областта Гяваткол, 15 km северозападно от Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото се дължи на равния терен.[1]
Югозападно от селото е разкрита раннохристиянска базилика - в местността Тумба[2] и средновековно селище в местността Грамади (Грамада).[2][3]
В XIX век Рамна е село в Битолска кааза, нахия Гяваткол на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Равна (Ravna) е посочено като в каза Ресен с 20 домакинства и 54 жители българи, а Рамна (Ramna) като село в каза Ресен с 48 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 58 българи.[4] Според Васил Кънчов в 90-те години Рамна има 35 български християнски къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рамна е смесено село с 440 жители, от които българи християни – 210 и арнаути мохамедани – 230.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рамна е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 82 къщи.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рамна има 216 българи екзархисти и 270 албанци и функционира българско училище.[8] От 1906 до 1912 година български учител в селото е смилевецът Велян Гурджев.[9]
В 1961 година селото има 299 жители. Населението намалява поради емиграция в Битоля, Скопие, Ресен, презокеанските земи и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 61 жители самоопределили се както следва:[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 53 |
| албанци | 7 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Селото има църква „Свети Георги“.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Рамна // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 1 август 2018.
- ↑ а б Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. с. 33. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87, 88 – 89.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174-175. (на френски)
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 129.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007
| |||||||||||
